Антропология на плетящия човек

               Този, който често като мен посещава плетачески форуми в Интернет и клубове по плетене в реалността, бързо забелязва, че характерите на плетачите са толкова разнообразни, колкото и самата прежда.

                Някои от тези психологически типове на личността бих искала да представя на Вашето внимание. Възможно ли е да се разпознаете само в един от тях?

                Ще започна с плетачите от „процесуалния“ тип. На тях им харесва процеса на плетенето като такъв. Ще излезе ли след това нещо пригодно за носене, за тях това не е важно?! Те са единствените, които с лекота плетат мостри, а разплитането за тях изобщо не е трагедия. „Процесуалният“ тип обича да експериментира с преждата, плетките и техниките и рядко следва инструкциите едно към едно.

                Пълната противоположност на „процесуалния“ тип е тип „проектен“: тези са абсолютните прагматици и плетенето в свободна форма за тях е недопустимо. Плетат само тези вещи, които след това ще могат да се използват, като преимуществено за тях е облеклото. Изплитането на мостра се явява неинтересно и обременително занятие, което те пренебрегват. Ненавиждат разплитането, защото за тях това е безполезно изгубено време.

                Следващия тип – „перфекционист“. Той разплита всичко изплетено, ако е намерил в 17 ред от плетивото си грешка в преплитането на осморките. Ако се плетат чорапи от меланжирана прежда, тя обезателно се отмотава от кълбото, за да съвпадне идеално окраската.

                „Нетърпеливия“ тип не обича да плете пробни мостри, защото си губи времето. Щом той започне нова вещ, вече вижда крайния резултат пред очите си, защото бърза да се прехвърли на следващия детайл. Той страда от синдрома на „втория чорап“, защото намира за ужасно да плете два пъти едно и също. Не обича да завършва вещите, които плете, защото често с незавършените проекти и единичните бройки чорапи, се съхраняват и отделни, незашити още детайли.

                Обратното – има и представители на тип „скоростен“ плетач. В техните ръце, иглите с невероятна скорост летят над бримките и в буквалния смисъл на думата може да се наблюдава нарастването на плетената вещ, от което може да Ви се завие и свят.

                Подвид на този тип се явяват любителите на плетенето на чорапи. Те плетат само тях, от година на година. Другите проекти за дадения подтип не са интересни. Сред подобни плетачи се срещат и такива, които не се озадачават от сложни плетки, както и такива, които плетат най-скучните чорапи с простичка лицева плетка или в краен случай – ластик.

                „Безкористен“ тип - най-рядко плете за себе си, а повече - за роднини и познати. Обикновено, ощастливения получател даже не винаги е способен да оцени този труд по достойнство. Също така, плетенето за благотворителни цели е доста охотно, без значение дали е за бездомните в Берлин или сирачетата в Перу.

                „Плетящ всичко, без значение“ – този тип е доста интересен. Около него е изплетено всичко, което можете да си представите: от детското гърне до абажура. На новогодишната елха висят изплетени топки, кормилото на автомобила също е обвито с нещо изплетено …

                „Любителя на високите технологии“ се е научил да плете от видео-курсове в Интернет, на неговия смартфон са качени калкулатори за брой редове и дори схеми, а инструкциите за плетене се съхраняват на iPad. Но без източник на електричество всичко това е безполезно …

                „Природен талант“ – човек, роден с иглите в ръце. Плетенето е залегнало в неговите гени, а иглите са просто продължение на ръцете му. Неговото първо изделие може би е било пуловер, изпълнен с техниката Fair Isle. Понякога този тип придобива този си талант в зряла възраст и първият контакт с иглите се оказва такъв, че той вече не може да си представи живота си без плетене, затова попива знанията като гъба.

                „Икономичния“ тип винаги пуска в ход дори малките остатъци от преждите си. У него сякаш се крие ловец: ако някой дистрибутор на прежди за миг е помислил за намаление на цените на преждите, то нашия тип плетач вече чака пред вратите на магазина  - половин час преди отварянето му.

                „Любителя на разкоша“, обратно, обожава всичко благородно и скъпо. Този тип плетач предпочита най-висококачествената прежда, а иглите за плетене са на стойност 40 долара и са доставени примерно от САЩ. При това положение често се получава, че супер забележителната прежда „залежава“ с години неразпечатана, защото не се намира равностоен по стойност на материала и разкош проект.

                Подразбира се, че сред плетящите често в една личност се събират признаците на няколко типа веднага. Но във всички тях има едно общо нещо: те обичат да плетат!

Тина Хеес

Verena Зима 2014

превод: Светла Ангелова /Big Pufana/